Понякога ние хората, се държим с Любовта като стока. В началото, тя държи висока цена, понеже е адски търсена. Когато се сдобием с нея, търсим, да закупим всичките ѝ копия и модели и гордо я излагаме на витрината. С течение на времето, правим отбивка от цената, с надеждата някой да я купи. Следва ново и ново и ново драстично намаление, стигайки до пълна разпродажба почти на загуба...
Всъщност, нейната стойност остава непроменена. По-точно казано - Любовта няма цена, защото е безценна. Ние слагаме етикети на самите себе си, за да оправдаем с тях снижаването на стойността на нашата ценностна система. Продаваме се за шепа възгласи на одобрение, или за кратък миг на евтина медийна слава.
Преструваме се на манекени от витрината на собствения ни магазин, облечени с уж различни модели Любов. И постепенно, Тя, която не е за продан, се измушва тихо и на пръсти през изхода, докато ние заемаме неестествени пози, за да ни забележат преминаващите пред магазина минувачи...
Накрая, Животът, ни принуждава, да сложим над вратата табелка с надпис "Ревизия" и когато ударим ключа и започнем трескаво, да ровичкаме по щандовете, виждаме, че те през цялото време са били празни, защото сме излагали на показ онова, което е било най-скъпо за нас.
Истината е, че нямаме нужда от магазин, нито от витрина, на която да излагаме себе си. Достатъчно е, всеки, когато има Любов та в ума, в сърцето и душата си, да я облече като дреха. Тя няма номерация, няма етикет, няма цена. Тя е просто Любов. Най-красивата одежда, което можеш да носиш винаги и без да се страхуваш, че модата ѝ ще премине.
Кирил Ганчев /Кирето /, 18.08.2019 г., 03ч.15 Мин.
© Кирил Ганчев Все права защищены