Само кажи, че тази нощ няма кой да целуне клепачите ти с безумната нежност на ефирни пеперудени криле. Кажи ми за самотата, когато сърцето неистово желае невъзможната любов, а тя все бяга с ефирен танц далеч напред сред залези безбрежни. Разкажи ми как гониш вечността с едничката цел да достигнеш мечтаното, а когато го уловиш в дланите си, мечтата вече престава да съществува. Говори ми за мъката, когато щастието и радостта са за един човек, а този човек за теб е най-големият кошмар. Обясни ми, защо когато се стремиш към небесата, винаги попадаш на половината път към Ада.

Дай ми една причина, за да остана само за да те наблюдавам, съсипвайки живота си и моя с твоите постоянно несбъднати мечти. Кажи ми, заслужава ли си сърцето ти да страда, защото някой не го обича. Не ти ли стига, че аз обичам сърцето и душата ти, не ти ли стига, че някой ден ще имаш поне пет човека като мен.

Не е достатъчно, знам. Аз, също като теб, някога преди бях далече от летище „Сбъднати мечти", кръжах над него, но страхът, тъгата и самотата не позволяваха да протегна колесници и да докосна обетованата земя.

Днес много хора ще ти кажат, че не си е заслужавало, че съм загубила времето си в решаване на безвремеви мечти, на безволеви хора - помагайки на богатия да разбере, че самотата е просто част от живота. Помагайки на бедния да съзре в студа топлината, махайки с ръка за помощ.

Лесно е, когато гледаш проблемите на другите през своя мироглед, защото те реално не са твои проблеми, нормално е да намираш лесно решенията, когато проблемите не засягат пряко теб.

Само поискай и светът ми ще се пречупи за теб. Пречупи призмата, през която всеки ден откриваш наново света и се бориш за оценка. Помогни ми да разбера защо не можеш да отказваш на хората, които обичаш и аз ще те науча, че чрез отказа ти ще отхвърлиш тях, но ще спечелиш такива, които заслужават всяка секунда от времето ти.

Дай ми една причина, за да остана до теб.