Какво е да чувстваш България далеч от сърцето си? Истинската носталгия може да се усети само тогава когато не виждаш планините, реките, горите на Родината. Когато тя не е на един дъх разстояние, а на цяла вечност.
Казваш си...България над всичко!..ала над кое всичко? Над това да се чувстваш щастлив някъде другаде. Едва ли...Това би било невъзможно. България е моят дом!
Далеч от дома значи малка частица от сърцето на всеки един от нас запълнена с носталгия към родното.
Колко красота и колко гордост има в това да казваш "Аз съм българка!" Вървиш по улиците на непознат град и се заслушваш в хората. Иска ти се да чуеш нещо познато, ала уви липсва звукът от българската реч, отзвука от всяка произнесена с гордост дума.
Събуждаш се и виждаш небе, улици, къщи. Но те са различни от онези познатите... Онези които виждам всеки ден когато отворя очи. Това е така защото съм далеч от България....
Можеш ли да накараш сърцето си да обича някоя страна повече от България. Никога!
И аз пак вървя по тези другите непознатите улици и си повтарям..."Аз съм българка" и настръхвам....Така се чувствам по близко до Родината... до моята България!
© Силвия Атанасова Все права защищены