В нашия блок живее една жена на около 50 години. Тя е лекар. Престижно! Тя много рядко се усмихва! Тъжно! Поздравява избирателно. Нормално! Всъщност не съвсем. Поздравява само тези, които имат... образование - висше. Смешно! На мен поне ми е смешно. Вярно, че хората са различни, но все съм си мислела, че когато казваме „Здравей", го казваме на човека, а не на кетапа - освен ако някой не си го носи като щампа на блузата, защото за друго не става.
Как така някой, който има претенции за образование и ум, може да мисли толкова ограничено, толкова тесногръдо. Дали и пациентите си подбира според образователния ценз?
И колкото и да се опитвам да намеря нормално, разумно обяснение - затруднена съм. Не мога да приема, че дипломата прави човека. Особено като се има предвид, че в последно време те са като почти всяка стока и може да се закупи срещу определена сума. Което и обезсмисля целия процес на обучение, както и притежанието на въпросния документ. И откога хартийките определят някого колко е ...