В имало едно не време, където перото скърцащо плаче по белия лист и в сенките на мълчаливите стъпки, Крайността изгубва своя смисъл.
Разтваряйки една книга, човек отваря един нов свят. Този, в който съзнанието развива всяка фантазия, създавайки от нея живот и смисъл на продължение.
В моите заблудени мисли, всяко начало е нова пътека. В случая всеки край е вратата, която ме води в света на продължението.
Винаги когато прочета ,,и заживели щастливо..." идва мисълта за времето и неговия скок.
Колко дълго са живели щастливи?
Вероятно са се случили безброй още неща, които писателят остава избор на нас да сътворим.
Обожавам край, който показва реалността на времето, защото то е ограничение, което докато сме тук, не трябва по никакъв начин да забравяме...
Не съм писател, но обичам да освобождавам онзи свят, който понякога тежи на плещите ми.
Ако го държа за себе си, може би ще изгубя контрола над въображението...
Крайността...
Тази дума я свързвам единствено със Смъртта. Защото ,,и заживели щ ...