Минаваха дни, месеци, години и ти винаги ми прощаваше грешките. Така привикнах да греша, а ти привикна да „затваряш очи” в името на любовта. Мислеше, че ще се поправя, а всъщност и двамата живеехме в лъжа. Започвахме всеки ден с надежда за промяна, но това никога не ставаше. Единствено ти успяваше да превъзмогнеш грешките и се опитваше да помогнеш и на мен, но аз не приех помощта ти. Прости ми! Бях глупачка, която мислеше единствено за себе си и днес съжалявам.
За последен път се изправям пред теб и те моля да простиш. Твоята прошка е всичко, което искам сега и ще си отида. Ще напусна живота ти, защото ти заслужаваш нещо по-добро от мен, нещо, което да придаде смисъл на съществуването ти. Аз не успях да те оценя и едва когато съм на прага да ти дам свобода, разбрах какво съм имала. Хората казват, че оценяваме това, което имаме, едва когато го загубим и сега наистина разбирам какво си ми дал. Беше светлият лъч в живота ми, който се опитваше да огрява пътя ми, но аз се отклоних от светли ...