Той знаеше... Беше по-лесно да мълчи. "Само да не се влюбиш!" - каза веднъж. Това беше. Мина толкова време. Каза ми го късно, Аз вече бях влюбена. Бях пленена от него, късно ме предупреди. Сигурно не знаеше, че не съм от момичетата, които си лягат с някого ей така. Бях влюбена, а той... Не ми обеща нищо, никога не бе го правил и повече и нищо не каза. Аз бях никоя в неговият живот, а той бе светлината в моя. Глупаво нали? Бях самотна, той също. Обичаше да говорим, аз също. Учехме се и се критикувахме взаимно. После се отдалечи. Аз имам този навик да отблъсквам хората. Когато ме опознаят. те просто бягат от мен. Имам труден характер, така е, сигурно съм трудна за обичане, а гордостта ми е непреклонна. Но той знаеше, че бе от малкото хора пред, които бих склонила глава само ако пожелаеше. Бих склонила глава, за да го целуна. Само трябваше да ме обича. По-лесно бе да се отдръпне. Не каза никога нищо след онова безсмислено предупреждение. Градеше абсурдни връзки с жени, с които нямаше бъде ...