Има разлика в това да си сам и самотен.

Всъщност, разликата е голяма.

Често ми се случва да съм до него и да съм самотна, но идва и моментът, когато съм сама, но самотна не съм.

А колко струва любовта реално погледнато?

Всяко нещо има цена, дори и тя.

Седим пред огледалото, обличаме дрехи по негов вкус и очакваме в замяна думите „красива си“.

Уви, не винаги получаваме това, което очакваме...

Не обръщат внимание.

Цената въпреки това е платена.

Колко често седим на дивана у тях с прическата и облеклото, а дори не забелязват присъствието ни, още по-малко външният ни вид?

И кой, по дяволите, е казал, че любовта на мъжа минава през стомаха?

И ако е така, колко порции трябва да изяде, за да се влюби?

Обилно количество храна ли определя любовта?

Тогава той влюбен ли е?

И тук идва моментъта на самотата…

Храната я няма, любовта му - също.

Поредното лъжливо, изтъркано клише за „истинската“ любов.

Колко трябва да загубим, за да спечелим?

Нима любовта е казино? Рулетка или глупава машинка? 

Залагаш пари… губиш… и накрая печелиш?

А какво печелиш… 

Дали е това, което очакваш и дали си спечелил повече, отколкото си загубил...

 поне доближава ли се?

В любовта какво губиш и печелиш?

Губиш сили и печелиш сълзи? Каква е логиката и струва ли си…

Трябва ли да бъдем жертви на собствените си чувства, ако не желаем да избягаме наистина?

Самотен, без храна в казиното - харчим любовта, в очакване на голямата „печалба“.

Печалбата - любов.

Коя любов?
Неговата.