Не вярвам в любовта и омразата, защото ги разбирам

Те са две илюзионни и изключително преходни емоции. Любовта може да се превърне в омраза и обратното в рамките на секунди. Точно като обратима химична реакция. Смятам, че всичко това се базира на желанието ни да осъждаме бързо всичко на пътя ни, дори с оскъдно наличие на факти и познание. Защо? Защото така е по-лесно да го приемем и да продължим напред.

Защото е трудно да разбираш всичко, с което се сблъскваш от самото начало. Но всички знаят, че доброто и лошото са просто въпрос на гледна точка. Нищо не е напълно добро и нищо не е напълно лошо. Но всичко може да бъде напълно разбрано. А когато разбираш, няма емоции. Тогава има само смирение. Тогава знаеш, че е така. Знаеш защо е така.

Може би затова Адам и Ева са били изгонени от рая?

Когато разбереш механизма, часовникът губи своя чар. Когато видиш скритата карта, фокусникът вече не е фокусник.

Големите приятелства понякога започват със силна омраза, а често и завършват с нея. Големите врагове често са били приятели и накрая се сдобряват. Защото когато имаш време да помислиш – разбираш. А в логиката няма място за емоция. Емоцията е инстинкт, лишен от размисъл. Емоцията има две точно определени цели – да ни помогне да оцелеем и да ни помогне да оставим поколение.

Попитай всяка влюбена двойка след 10 години връзка. В началото слагат етикет „Прекрасен“ на човека до теб, но с натрупването на повече познание – етикетът вече не е същият.

Любовта и омразата са просто илюзии, породени от самите нас. Илюзии, обслужващи мързеливия ни мозък да не мисли дълбоко и да взима решение на момента.

Не вярвам в любовта и омразата, защото ги разбирам.