В една сцена от филма на Уди Алън "Вземи парите и бягай" героят на Алън - Върджил Старкуел - е застанал пред огледалото и подготвяйки се за среща с момиче, опитва да си придаде прелъстителен вид, като с маниерно движение сваля диоптричните си очила с дебела рамка и ги поставя нехайно в горния джоб на ризата си. Забавното в ситуацията е, че Върджил желае да види малката репетиция, която той изпълнява, в огледалото пред себе си, а то е нещо, което се оказва не дотам лесно, защото със свалянето на очилата от носа си Върджил вече не е способен да види втората половина от собствената си сценка, която впоследствие той има намерение да изпълни пред непознато момиче и която в момента трябва да му вдъхне увереност за тази среща. И поради желанието си все пак да види колкото се може повече от разиграваната си поза на естествена прелъстителност, Върджил започва да изкривява тяло и привежда глава, като до последно гледа иззад очилата си към огледалото, разделяйки се с тях чак когато това става неи ...