Не ми харесва, че си с него, което дори слепец би видял.
Обичам те... Ето, казах го. Изрекох думите. Изрекох ги...
Ревнувам те и завиждам на всичко около теб.
Завиждам на вятъра, който разрошва косите ти. Завиждам на слънцето, което ти се усмихва. Завиждам дори на морето, което докосва краката ти внимателно и нежно, вместо мен. Завиждам на дрехите, които те обгръщат и вдишват аромата на тялото ти.
Завиждам... Завиждам...
Но ти обичаш друг... Е, вероятно никога няма да изрека или напиша тези думи отново. Вероятно никой освен мен и теб няма да ги прочете. Вероятно...
В момента сърцето ми бие като камбана и усещам как кръвта преминава през тялото ми. И знам, че всеки удар и всеки тласък на кръвта зове твоето име. Как живея, само за да те направя щастлива.
Боже, колко е клиширано всичко. Всяка дума е клише дори самите думи "Обичам те" са се превърнали в такова.
Но независимо от това, аз продължавам да ги изричам, независимо от това, че са стари като света. Сърцето ми продължава да бие и да ...