Като малка много плаках,
с вик разцепвах аз нощта.
Сега голяма съм и вече ти, майко,
плачеш и блъскаш своята глава.
Само дъщеря знае колко много боли от това майка да те нарани. Много думи мога да кажа за майка си, но много малко чувства мога да й докажа. Към майките трябва да изпитваме любов, уважение и привързаност, но замисляли ли сте се колко пъти сме им показвали тези чувства? Те също имат нужда от любов, от малко внимание. Аз никога не намирам време да й покажа, че я обичам, да й докажа, че има дъщеря, на която да разчита. Винаги успявам да я нараня, да я обидя, да я изложа. Но много късно разбрах, че по този начин наранявах себе си. Сега ме боли от думите, които й казах, с които тя ми отговори, но е късно за прошка. Може би тя никога няма да разбере какво изпитвам към нея, защото бях лоша дъщеря. Но, майко, обещавам ти, че след време ще се гордееш с мен. Аз знам, че дори сега, ако четеш тези редове, ще се гордееш със своята дъщеря и знам, че отново ще скриеш радостта си от мен, ...