11 янв. 2008 г., 17:12
Необходима ли ни е маската в живота?
2 мин за четене
Всеки от нас знае колко трудно е в днешно време, в нашия несигурен и забързан свят да бъдем себе си и да се държим естествено. Всички знаем колко усилия и смелост костват на човек да се разкрие напълно пред хората и да им даде шанс да опознаят истинската същност на характера му. Но всеки, разбира се, рано или късно, малко или много пaти от цялата си искреност и откровенност. В повечето случаи с нашата откровенност се злоупотребява и в крайна сметка това ни кара да бъдем по-сдържани и не до толкова отворени към хората. Страх ни е да се открием пред света.
Тогава ние се сблъскваме с възможността да бъдем "други", "различни"... да прибавим към живота си нещо ново, нещо, което ще улесни до болка живота ни, а именно - маската.
Маската е различна пред различните хора и в различните среди на общуване. В училище аз съм една, вкъщи - друга, а пред приятелите си - съвършенно и коренно различна. Но кой всъщност познава моята същност, такава, каквато наистина е?
Може би в днешно време прекалено често забравяме да сваляме маските си и до такава степен свикваме с тях, че губим себе си.
Страх ни е да не бъдем наранени или пък играем роли за да се харесаме и впечатлим някого... все маски, които слагаме като актьори в театър преди представление.
Ние привикваме с маската и я слагаме не толкова като защита, а като аксесоар, парадираме с нещо, което не е наше и не ни принадлежи. В един миг поглеждаме в огледалото на същността си, а там виждаме един непознат човек, позволил на един нереален свят да го промени. Къде отива тогава уникалността на всеки един от нас, къде отива човешкото и истинското? Имаме ли сили да бъдем естествени, можем ли да се научим повече да бъдем себе си, имаме ли смелостта да се покажем без грим пред света, без страх как ще ни приеме той?
Колкото и трудно да е в днешно време да сме себе си, по-щастливи бихме се чувствали, ако не крием емоциите в себе си и се отдаваме на желанията си, без да се опитваме да се превърнем в някого, който никога няма да бъдем...
На хората им е много по-лесно и удобно да те приемат, ако си моделиран по тяхно желание и виждания, по-лесно те разбират и възприемат, а и накрая те приемат в обществото. Така е устроен нашият свят, трябва да спазваш дадени норми в дадени рамки, слагайки фалшивата маска... Няма ли я нея, ти не си за там, отхвърлен си и самотен... И все пак малко са хората, които успяват да запазят и съхранят себе си, да свалят маската "зад кулисите" и да градят живота си сами, вярвайки в себе си и възможностите си, които не се основават на фалшиви и розови измислици...
Тогава ние се сблъскваме с възможността да бъдем "други", "различни"... да прибавим към живота си нещо ново, нещо, което ще улесни до болка живота ни, а именно - маската.
Маската е различна пред различните хора и в различните среди на общуване. В училище аз съм една, вкъщи - друга, а пред приятелите си - съвършенно и коренно различна. Но кой всъщност познава моята същност, такава, каквато наистина е?
Може би в днешно време прекалено често забравяме да сваляме маските си и до такава степен свикваме с тях, че губим себе си.
Страх ни е да не бъдем наранени или пък играем роли за да се харесаме и впечатлим някого... все маски, които слагаме като актьори в театър преди представление.
Ние привикваме с маската и я слагаме не толкова като защита, а като аксесоар, парадираме с нещо, което не е наше и не ни принадлежи. В един миг поглеждаме в огледалото на същността си, а там виждаме един непознат човек, позволил на един нереален свят да го промени. Къде отива тогава уникалността на всеки един от нас, къде отива човешкото и истинското? Имаме ли сили да бъдем естествени, можем ли да се научим повече да бъдем себе си, имаме ли смелостта да се покажем без грим пред света, без страх как ще ни приеме той?
Колкото и трудно да е в днешно време да сме себе си, по-щастливи бихме се чувствали, ако не крием емоциите в себе си и се отдаваме на желанията си, без да се опитваме да се превърнем в някого, който никога няма да бъдем...
На хората им е много по-лесно и удобно да те приемат, ако си моделиран по тяхно желание и виждания, по-лесно те разбират и възприемат, а и накрая те приемат в обществото. Така е устроен нашият свят, трябва да спазваш дадени норми в дадени рамки, слагайки фалшивата маска... Няма ли я нея, ти не си за там, отхвърлен си и самотен... И все пак малко са хората, които успяват да запазят и съхранят себе си, да свалят маската "зад кулисите" и да градят живота си сами, вярвайки в себе си и възможностите си, които не се основават на фалшиви и розови измислици...
© Мелиса Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво есе!
-
Много ми хареса!Поздрав!
-
Знам за какво говориш! Нарича се "да убиеш детското у някого". Това е един от най-големите грехове. Да отнемеш детската чистота и да принудиш човечето да се съобразява с гадните правила на живота ни. Не мога да се съглася, че обществото ни е СВОБОДНО. Напротив! А дали ще сложиш маската или не... Всеки сам трябва да избере. Но не винаги става въпрос за страхливост и слабохарактерност. Понякога се налага просто да не засегнеш някого.
Интересно есе! Поздравления... -
"Така е устроен нашият свят,трябва да спазваш дадени норми в дадени рамки,..." - истина е.Не е нужно да слагаш маска.Просто живеем в общество с правила,коита трябва да се спазват.Но не мисля,че това пречи всеки да бъде себе си.Още повече, че живеем в СВОБОДНО общество,т.е. имаш право на избор.Ако избереш да сложиш маската,за да угодиш на другите и да им се харесаш това е твоята воля.Мисля,че маски слагат слабохарактерните и страхливите.Това е от мен
П.П. И си виж третото изречение - май вместо"пъти" трябва да е "пАти".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
