Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
29 окт. 2007 г., 13:45

Неоценени възможности 

  Эссе » Социалные
2561 1 10
1 мин за четене

Социална дискриминация (от лат. discriminatio - „правене на разлика") представлява практиката на установяване на всяко по-неблагоприятно третиране или ограничаване/лишаване на лица от законови права, задължения или възможности, на базата на тяхната класа или според групата, към която принадлежат.

 

 


  

         Европейци ли сме или сме такива само на думи? Да, европейци сме, единствено по местоположение. И винаги сме били! Европейският съюз, обаче, е просто илюзия извън границите на България. За какъв стандарт на живот говорим днес...? Често изричаната фраза "едва свързвам двата края" всъщност е твърде слаба да опише ежедневната борба за оцеляване. "Двата края" в повечето случаи, дори не се свързват. Все повече българи остават на улицата, живеейки като просяци...
         Провокирана от личните ми наблюдения, засягам темата, свързана с хората в неравностойно положение. Съществуването им в общество, подвластно на предразсъдъци, е чисто ограбване на надежди за пълноценен живот! Разбити мечти, невзети решения, недадени шансове за себедоказване. Достойни за уважение, но недооценени, те се приемат като втора ръка хора! Колко врати и сърца остават затворени пред тях? Бих дала определение, подхождащо на тази група от нашето общество - "герои". Героизъм е да се уповаваш на държава, нехаеща за шепа човешки животи. Големи обещания за малките хора. Твърде големи, за да звучат реално, но и не тежащи на ничия съвест...! "Доброжелателни" подмятания, мними приятели, нетактични работодатели - болно общество с изгубени принципи! Нелепа участ или жестока съдба? Кой има право да взима решения за чужди животи? Все повече се отдалечаваме от понятието "Човек",скрити в егоистична черупка! Утежняването на и без друго тежкото съществуване на тези хора, може само да е показател за безхаберие от страна на управляващи и от страна на обикновените хора...!!!
       Нека не се превръщаме в "крадци" на мечти и надежди. Достатъчни са престъпленията, които остават ненаказани! Да бъдем хора, една добра дума може да спаси живот!!! Дискриминацията убива!

 

 

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите,все пак има съпричастни!Не очаквах да пишат много хора и наистина стана така...Маги,много си права,че държавата е мащеха!
  • Абсолютно вярно! За съжаление е така...
    Поздравявам те, Елица!
  • Браво , Елишка!Когато държавата е мащеха за
    различните , особените хора, е много страшно.
    А те , неравностойните , искат само да бъдат
    приети като нормални хора, и понякога ,те
    наистина развиват невероятни възможности.
    Уважавам всичко и всички с достойнство.С обич.
  • Браво, с теб съм, Елишка!!!
  • Трудно ми беше да го напиша и наистина е малка част от това,което искам да кажа,но щеше да стане прекалено дълго...залоупотребяващи бол,дано има справедливост обаче!
  • Поздравявам те за нажежената и болезнена тема която засягаш.
    Понякога и малко е достатъчно, ала уви не всеки го получава.
    Темата е обширна, има ги тези хора в неравностойно положение, те са около нас, те са част от нас, те са също като нас…
    Ала за съжаление има ги и другите, злоупотребяващи с добротата, с желанието на добронамерените да помогнат, да дадат нещо от себе си.
    И тогава...
    Тогава направеното е напразно, тогава смисълът се променя, тогава надделява болката от това, че някой се е възползвал незаслужено отнемайки от тези които обективно са заслужили да получат подкрепата и помощта.


    Поздрав за темата.
  • Именно!Ние самите сме толкова виновни,колкото и управниците!
  • Лошото е, че се наблюдава първо дискриминация на държавата към собствените И граждани и после от страна на ЕС. Но аз съм склонен за това да търся вината първо вината в самите нас. Със своето примиренческо поведение вече осемнадесет години тъпчем на едно място. И слагаме поредните цветни очила, показващи ни светлото бъдеще. Вместо да кажем твърдо, че то зависи от реални хора. Не от цветове, изменящи се на всеки четири години.
    Поздравления, Ели!
  • Свидетел съм!Аз съм един нереализиран социален работник..имаше послепис,но редакторите го махнаха!Просто казвам,че съм се сблъсквала често със социалните служби,по време на обучението ми и съм разочарована от неправдата!Грозни сцени по улицата също съм виждала,а това са хора,които живота ги е научил да развият способностите далеч над другите!
  • Подкрепям те абсолютно!!!
    За нещастие на нас самите, това, което си написала е вярно...и се случва!
Предложения
: ??:??