Някде прочетох, че „ако едно яйце се счупи от външна сила, животът свършва. Ако се счупи от вътрешен импулс, животът започва“. Този живот, който те просмуква с ненавистта си, раздира сетивата ти до безумие и те влачи в ярост, която краде от душата ти бавно, но хищно. Ако си достатъчно силен, за да платиш с частица от себе си, за да продължиш да живееш, въпреки, че всеки ден се спъваш в загубите и болката си, ще намериш това, което прави този импулс така желан. Приятел – от онези, които ще бръкнат още по-дълбоко в раната ти, ще видиш кръвта си по ръцете им, но само защото не престават да опитват да извадят това, което те разяжда отвътре. Някой, пред когото си на колене, облян в сълзи, подвластен на собствената си лудост, но той не се интересува колко безпомощен си сега, а мисли колко от неговата сила ще ти трябва, за да се изправиш и да продължиш. И този някой, по някакъв странен и необясним начин те обича. Чисто по детински, защото всеки път когато застане до теб, той безвъзвратно ти д ...