Неправилно
Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пепел в очите ти... наранява очите ти и те започват да сълзят... раните стават дълбоки в сърцето ти и солените сълзи те карат още повече да страдаш.
Но не спираш. Продължаваш да се задоволяваш с малкото, което ти дава. И няма как иначе – той повече не може и не трябва да ти даде. Вече е дал всичко на нея – първата. Ти си просто тази, с която утешава самотните си нощи. Споделя с теб тъгите и радостите си, но все пак не ти дава сърцето си. А може би ти го е дал? Никога няма да спреш. Цял живот ще се чудиш дали тя е по-важната, коя заема повече квадрати в сърцето му, дали и останалите в живота му са като теб... дали означаваш нещо за него... и ще те боли, че отговора никога няма да знаеш.
Питаш се ...