Несподелената любов Тиха тъмна нощ, луната се отразява в спокойните води на
морето, а звездите озаряват едно лице, което стои само на брега. А от очите му
се стичат две сълзи. Сълзи, изпълнени с мъка и тъга, болка и отчаяние. Какво ли
си мисли, за какво ли страда и каква е причината за неговото нещастие? Любов,
любов и пак любов! Чувство, обзело сърцето на едно момиче. Толкова мисли
нахлуват в съзнанието му, а тя се чувства все по-объркана. Защо е така трудно да
бъде щастлива? Даваш всичко от себе си, оставяш се на чувствата да те водят,
обгръщаш с любов и внимание любимия, а той... смирено навежда глава и ти казва:
„Благодаря!”. Но не това е отговорът, който иска да чуе едно влюбено сърце.
Мислите идват и си отиват, но чувствата остават. Не е лесно да обичаш, но е
трудно да не обичаш. Различни думи бушуват в съзнанието на момичето – чувство,
мисъл, усмивка, докосване, целувка, поглед, трепет! Всичко това тя влага в една ...