Какво е правото? Това са всички тези обществени норми, валидни за всички, чрез които хората уреждат живота си така, че да имат максимална свобода. Какво е сила? Възможността да наложиш своята воля над тази на другите чрез способности, нещо обещано или пък нещо дадено.

Това, което от дълбока древност е цел на хората е равенството. Демокрацията, към която се стремят Древните елини, е само вид равенство, а именно - равенство пред закона, свободата да избираш и да бъдеш избиран, без значение от това какъв си ти всъщност. Тази трансформация, обаче, ще премине през много етапи, много идеи ще намерят своя крах, а други ще бъдат издигнати като параван за нечии игри. За да се стигне до днешното все още неосъществено равенство пред закона, човешкият род е познал тиранията, познал е робството, познал е силата. Малко по малко тази сила се е просмуквала в живота и съзнанието, а може би винаги си е била там - човекът с неговото вечно, неутолимо желание да знае повече, да има повече, да иска повече...

Виждайки какъв хаос цари около него, човекът започва да извръща глава все по-далеч и по-далеч от закона - от този, който е създаден да защитава, да наказва, да укротява именно тази безредица. А той, вместо да изпълнява своята функция, се обръща точно в противоположна посока - в изгодната нему, там, където би получил доста солидна компенсация, за да изчезне за известно време, за да живеят някои хора в своя собственоизградена анархия на гърба на други.

Всъщност какво е анархията? Това е крайната форма на радикализъм, която твърди, че понеже държавата сама по себе си е механизъм за подтисничесто, то тя трябва да изчезне, а естествено с нея и всички закони. Но нима правото и законите не са тези, които трябва да дават на хората свобода и сигурност и да наказват подтисничеството?

Друг клон на радикализма вижда идеала си в некласовото общество. Там, където няма силни и слаби, бедни и богати би имало мир, би имало еднакво правосъдие за всички. Но нима това е възможно? Нима може да съществува действително това равенство? И как би могло да бъде постигнато, след като силните и властните едва ли биха желали да изоставят предимството, което са си присвоили, спечелили, завоювали? Движението предлага своето решение - революция и диктатура на нисшите слоеве. Самото предложение е по-скоро противоречиво. Нали основната цел е равенството, но какво равенство би било това, щом една диктатура и власт ще бъде заменена с нова?

Така справедливостта и правото се оказват много, много далечни. Както съществуването на дракони и магьосници, това се вижда все по-нереално, съществуващо само на теория. Същевременно теорията гласи, че и да съществува, то тя е в определени граници, зад които се размива. Според Цицерон "Крайното съблюдаване на законите може да се окаже крайна несправедливост." След всяка една граница едно се превръща в друго. "Ако си по-строг от закона, сам се превръщаш в тиранин," както казва Волтер. Къде всъщност свършва законът? Къде започва моралът? Всеки закон си има свое предназначение, но както е казано - пътят към ада е постлан с добри намерения.

Така в крайна сметка хората са дали право на силата, след като се оказват неспособни да дадат сила на правото. Дали ще си от праведните или от силните зависи от теб, все пак хората се раждат равни, а съдбата е само част от шарката на волята и живота...