11 нояб. 2008 г., 10:36
1 мин за четене
Ела при мен!... Отново ми прошепваш ти. А откога не бях чувала това... И откога очаквах да го чуя! Беше моята мечта, това, което исках да чуя най-много от теб. Е, най-накрая го изрече... престраши се!
Признаваш си, че имаш нужда от мен... че не искаш вече да заспиваш сам, че искаш отново да ме прегърнеш и да не ме пускаш през цялата нощ, че искаш отново да заспиш, сгушен до мен и омаян от уханието на тялото и косите ми. Искаш отново да ме слушаш как дишам, да ме гледаш, докато спя и да ме целуваш, когато си мислиш, че не усещам... Не, ти не ме обичаш! И никога не си... това е просто нужда, нуждата да се почувстваш желан и обичан. Да ми вземеш всичко, което искаш, всичко, което можеш...
Знаеш, че винаги ще дойда... на мен ми стига само онзи поглед, с който ме молиш отново да ти дам каквото искаш а в замяна аз да се чувствам щастлива... за 2-3 часа през нощта!
Моля те, не ме гледай така! И не ме обвинявай, че веднъж избрах и аз да съм обичана по начина, по който беше ти... Той ме чака пр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация