Едно дърво, две дървета, три дървета... Едно до друго, подредени в строга редица, обградили плътно правото и дълго шосе като пазачи, отбраняващи своята така ценна крепост. Аз вървя по това шосе, стъпвам бавно, за да мога до последно да се насладя на покоя ня неговите бранители. Сега не духа вятър и те са спокойни, сякаш са потънали дълбоко в своите мисли. Кой знае къде бродят техните души, дали и те, както нас- хората, имат свой дом- любимо място, където да се завръщат след дълъг път и за което да мечтаят в празните дни? Може би не. А защо тогава тези на пръв поглед така бездушни дървета ме изпълват с подобни мисли? Може би все пак има нещо вълшебно в тях. Може би преди те също са били хора- хора с мечти, със семейства, с приятели. Може би те са хора, изгубили своя път в живота и един ден просто, вървейки и търсейки изгубеното си щастие, те са открили своя дом в пустото шосе. Ето защо сега всячески се опитват да го защитят. Затова са изградили плътните прегради от клони и листа- за да ...