Отглеждаме в душата си какво ли не. Гняв – също. Ще му дадем ли възможност да ни завладее, или ще го използваме за конструктивен диалог? Нравът на гнева обаче е непредсказуем. Като скъсан бент отприщва наболели емоции и помита по пътя си каквото му се изпречи – радости, смях, добронамереност... И удвоява пораженията, ако срещу него се изправи друг гняв! Задейства се прастарата програма: „Бий се или бягай!” Конфронтацията е най-първичната и честа реакция, но изтощава и мори и двете воюващи страни на гнева... Трудно успяваме да стопираме гнева – да омаловажим ситуацията, да приемем, че причината е в другия, да се правим, че не ни засяга... Все заблуди! Гневът е и като разярена котка, ноктите на която оставят болезнени следи. Барометър са всички душевни центрове наоколо, които препращат гневните импулси далеч извън взривеното пространство и обсебват всеки бъдещ момент; отравят отношения с нарочно или неволно засегнати лица; докарват ни депресия, съжаления и накрая ни вкарват в руслото на ...