... И сега , когато пак вървя по тази улица, в мен се прокрадват много спомени. Спомени за онези времена, когато всичко за мен беше просто. Любовта си беше любов, морала си беше морал, а не изкривено от времето, бледо очертание на истината. А сега? Дали отново по тази улица някой ден ще мине човек в разгара на младостта си, подсвирквайки, с ръце в джобовете и дали за него всикчо ще бъде просто?