Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и плувнали очи. Обикновено е доста студено. Понякога ме лъжеш за кратко, а друг път за малко повече. Обикновено си говорим за едно и също. Обикновено аз ти се обяснявам в любов, а ти не искаш да слушаш и ме оставяш. Обикновено след това започвам да те търся още повече и точно когато те намеря се събуждам, а до мен лежи поредният компромис. Често не остават за дълго и да си призная-често не ми пука. Често плача вечер, защото те сънувам. Глупачка. И ето ме, пак бързам да си поплача вечерта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!