Онзи бряг...

23 июн. 2007 г., 01:57

Эссе

1504 1 1

1 мин за четене

Някак си ми дотегна от теб.Дотегна ми ти да си причината за да съм в конфликт със себе си.Сложно е да опиша всичко,което изпитвам с думи.Изпитвах...Трудно ми е да сдържам сьлзите си.Но минавайки през всичко, аз се научих.А ти? Ти можеш ли да си представиш какво е да се жертваш заради някой друг, да му се молиш, да го обичаш без да искаш нищо в замяна и в същото време да презираш себе си заради това? Знаеш ли какво е да се раздаваш къс по къс, а в този момент да отнемаш от самия себе си живота? Чувствал ли си парещата, измъчваща болка при допира с любимото? И онази вина...вината която те изяжда отвътре, когато хората взимат наркотици, знаейки, че само вредят на себе си, но се чувстват щастливи, поне за малко...Чувал ли си пренебрегнатия глас на разума, който ти казва да спреш и да помислиш за себе си? Имаш ли на идея какво значи чувството празнота? Празно е вътре в теб, когато си раздал всичко и не си получил нищо в замяна, празно е, когато живееш само със спомените за нещо,което е свършило преди да започне...Празно е когато осъзнаваш истината, когато виждаш цената на всичко...Има моменти в които човек е жалък. Не само се чувства такъв, но и в действителност е... Без да разбираме, понякога падаме толкова ниско, че поглеждайки ни, другите считат за безсмислено да протягат ръка тъй като няма да ни достигнат. И след време се събуждащ сякаш след далечен сън на отсрещния бряг - без мисли, без чувства...Тогава вече си самотен. Виждаш само мрак и неясни сенки... Лицата им не представляват интерес за теб. Не те интересува и човека, заради когото си стигнал до там. Желанието за близост е птритъпено и на мамещият шепот ти отвръщаш с вътрешно ледено спокойство.Боли тогава само когато мечтаеш, боли тогава само когато плачеш без причина...друго не е останало.На този бряг са хората с убити чувства. Без рани, без белези, но по-болни от много други...И седнал на камъка, заслушан в тихия шепот на реката, човек след време чува покана от другата страна и отново измамен той тръгва.
Тръгва отново с вярата, че няма да се върне тук...на брега на изгубените мечти...

Трудно е да обикнеш.Почти невъзможно е да забравиш...

Онзи бряг...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения