на Я...

Опитах се да те забравя, но ти беше влязъл вече твърде дълбоко в сърцето ми. Трябваше да го разкъсам, за да те изтръгна от него! А не исках да се самонаранявам, защото ти ми причини достатачно болка. Можех, но всъщност истината беше, че не исках. Знаех, че трябва да останеш завинаги там.
Рискувах много, само и само да си близо до мен. С постъпките ми се унижавах и наранявах. След първото ни скарване лежах една седмица на легло в самоирония. Спомням си, че правех какво ли не, за да те върна при мен. Обсипвах те с СМС-и, любовни поеми... и по всякакъв начин се опитвах да те накарам, да се сетиш за мен. Да си спомниш за хубавите ни моменти заедно, но всичко беше безуспешно.
Опитах се да те забравя...
Привикнах с мисълта, че вече съм минало за теб, въпреки, че те обичах безумно. Заклех се, че ще ти отмъстя за всичката болка, която ми причини.
Исках да те подлудя, и бързо постигнах целта си. Когато ми прати СМС, че ме обичаш все още и искаш да бъдеш с мен, знаех, че е истина... но нали се бях зарекла да те подлудя. Съжалявам, но трябваше отново да те оплета в мрежите си, въпреки, че бях с друг.
Така е, ти отново беше мой. И онази вечер, когато беше там, на онова лошо място... явно тогава си осъзнал истината. Вечерта, когато ми писа, че искаш завинаги да си с мен, аз те подкрепих. Бях единствената, която го направи с много обич. Но оттогава досега... всичко се промени.
Кажи ми сега, сега, когато си на моето място и ме молш да бъда с теб, а аз съм твърда като скала. Как се чувстваш?
Опитах се да те забравя...
Но осъзнах, че това е невъзможно. Въпреки това съзнателно ти причиних болка. Затова от сърце ще ти поискам прошка!
ПРОСТИ МИ! - но ме забрави...