"Опитвам се да бъда щастлив"

19 июн. 2008 г., 16:10

Эссе » Личные

3056 0 1

2 мин за четене

                   "Опитвам се да бъда щастлив - освен ако не се случи нещо, което да
                         ме направи нещастен - вместо да съм постоянно нещастен, докато не се
                                                случи нещо, което да ме направи щастлив."

    Всеки в живота си се стреми към доброто, всеки търси щастието. За различните хора то се изразява по различен начин. Може да търсим щастието в любов, щастието в пари, щастието в развитието и постигането на успехи в службата. Нещастието, ако му позволим, води до драми. Искаме да се изплъзнем, но трябва да приемем, че то винаги е до нас, след нас и върви пред нас. Това не бива да бъде пречка. Трябва да го приемем, за да не може то да спира постигането на целите ни.
    Много по-лесно ще бъде за нас самите да виждаме чашата "наполовина пълна", да гледаме позитивно на живота и на случващите се около нас неща. Да се спускаме по течението и да вярваме, че то ще ни доведе до нещо прекрасно, до устието на реката и до обширното море, което ни дава широкия взор над света. Колкото повече си мислим за нещастията, които могат да ни се случат, толкова повече ги привличаме към себе си. Това влияе както на нас, така и на хората около нас, а това обременява. Не искате да сте причина за неприятностите на любимите си хора, нали така?!
    Другото нещо, което затормозява съзнанието, са претенциите и оплакванията. Хората, които постоянно натякват на околните как това ги заболяло и онова ги объркало, как проблемите ги застигат един след друг без да им дават мира, те привличат нещастията сами. Несъзнателно ги прехвърлят на познати и приятели и отново обременяват. Признавам, че много често и аз постъпвам така с околните. Мисля, че когато споделя проблемите, това ще спомогне за разрешаването им, а всъщност това усложнява нещата. Не само за мен, но и за останалите. Проблемите не се решават с много приказки, трябват действия, които се отнасят лично до теб. Мога да дам донякъде логично обяснение за това. Може би съм от хората, на които е по-лесно да изслушват всички и да дават съвет, а когато нещата опрат до собствените дилеми, усещат слабост и необходимост друг да постъпи с тях по същия начин. Да изслуша, да помогне. Все пак гледаме с различни очи и никой не може да ти каже това, което ти сам трябва да решиш.
    А толкова ли е трудно да изградим свят, в който да има щастие, любов, всеотдайност?! Свят, в който неизбежно ще има нещастие и проблеми, но ние ще решаваме дали това ще ни срине или ще ни даде стимул да продължим с повече сила да вървим напред и нагоре по стълбата на собствения успех. Може би трябва да приемем препятствията в ежедневието ни като зарядно, като витамини, които ни правят силни и недостижими. А така или иначе, аз вярвам, че не всичко е предопределено, че няма плоча, на която Господ е обковал съдбата и аз съм поставена пред нея без право на избор. Вярвам, че аз съм тази, която "кове" плочата, че трябва да бъда тази, която диктува начина, по който щастие и нещастие ще се борят по пътя ми към дупката с моето име на кръста... Докато дишаме, мислим, храним се... Докато сме живи, всичко е в наши ръце...

"Опитвам се да бъда щастлив"

Свързани произведения

Комментарии

Предложения