Осми март!
Събуждам се един прекрасен ден и осъзнавам, че вече детството назад остава! Събуждам се и не зная как, но трябва да обърна внимание на едно, думите "честито" на празника на мама... Те вече мен наричат ме "жена", а аз не се осъзнавам за това. Първоначално ми звучи странно, но ето това е моята съдба.
И сега днес е денят, който трябва да отпразнувам, а не зная как! Мисля си за театър, кино, но уви... Тук подсказват ми приятелки, че добрият начин за една жена, да отпразнува празника на мама, бил това: "Да остана у дома, в прегръдките на любовта!"
А не е ли по-добре, както досега, да идем на дискотека цялата тайфа? Не знам какво е вашето мнение и искам да получа съвет... За мен е най-добре да празнувам, това, което чувствам на мига... То е детството вълшебно, празника един първи юни се нарича и е моят любим. Но ето ключето едно, не мога винаги да живея в това "мекичко гнездо", трябва да намеря и да си отговоря, как да отпразнувам празника за жената. И какво ли, мислите, ще правя? ...