Остаряваме... Така й казах...
"Остаряваме бавно, неусетно почти", както се пееше в една стара - от моя гледна точка - песен...
И как посмях тъкмо на нея това да кажа?!
Как... Как дръзнах точно на това дете да кажа, че някакви си петнадесет години го правят старо?!
Не... това момиче е дете... дори и на тридесет да ставаше...
Тя е... тя е...
... никога не съм я наричала "най-добра приятелка". Защото мразя клишета.
Но ако "най-добър приятел" е този, който знае и най-съкровената ти тайна, и най-веселия ти спомен, тогава да. Това е Тя.
На външен вид Тя е... като от списание - има красива усмивка, руси коси и големи тъмни очи... Красавица. Но не помня някога да съм й гледала външния вид. Като отвътре е толкова по-интересна!
Отвътре е артист... Мечтател... Звездоброец...
Отвътре има толкова цветове и думи, колкото никога не сте си представяли! И тя ги слива, преплита, зашива една за друга тия думи, оцветява ги във всичките цветове и,
и ги разказва... а как мечтае! ...