- Един ден светът ще помни не завоевателите,а великите учени
Това ли ти беше в главата до сега? Не мислиш за това, че трябва да пресечем цялата "зона" 1400 километра пеша? Тези двете по-добре да ги пуснем, излишен товар са!
Христо: Като пресечем границата ще ги оставим, обещах на баща им.
Миша :Не можеш да отказваш на умиращ човек, а? А на мен половин година ми обещаваш да ме научиш да свиря на китара?!?!
Христо: Ти го каза - умиращ... пък и ти си некадърен и не смятам да си хабя китарата!
Всички се засмяха за секунди, след което отново настъпи тишина. Всеки гледаше в огъня и си мислеше за миналото... как приемаха всичко за даденост. Можеха да се качат на автобус и да отидат където си пожелаят. Можеха да седнат на компютъра и да прочетат новина от най-затънтеното място на света с 2 клика.
- Това време беше отминало... сега цареше отчаянието, мъката и нещастието върху човечеството.
Как беше почнало всичко? С натискането на две копчета. Защо? Ами... Фройд е казал, че човека по природа е ...