ОСТРОВ ТИШИНА
Тишината ме е погълнала.
Накъде ме носиш, тишина? И защо ти си ме прегърнала, а не радостта или поне Аврора. Току що се роди денят. Първият пролетен ден.
Тишина... Тихо спах. Тихо станах. Кафенце тихо си налях. Тихичко в съня си молитви редях.
Не искам амброзия. Не искам вечен живот. Не вярвам, че има шотландски боец. Аз просто... Просто... Търсих своя Авалон. Ама защо? Защо? Вместо феята Моргана - при мене дойде тишината?
Къде си ти, немирна фейо Моргана? Къде си?
Защо вместо теб понякога идва музата Ерато?
Навярно - защото теб просто те няма. А може би е нещо още по-просто... не си фея, а фата Моргана.
Но знам, кълна се и вярвам – има Авалон... има дори и нирвана.
Аз имам карта на света. На нея има острови и островчета. Има го и Ада, и Рая. Има остров на живота. Има остров на смъртта. Има го и Авалон. Има остров на тъгата. Има остров на радостта. А днес... Днес се събудих на острова на тишината.
"Тихо е върху водата, сякаш спи морето в мир...”*
Тихо е върху земята. Тихо ...