14.05.11, 11ч.
Никой не е откровен. Всъщност сме изтъкани от лицемерие и най-голямото от всичките е претенция, че търсим Истина. Тя изобщо не ни е достъпна и ние сме наясно с това. Обаче се опитваме да контролираме нещата. Даже не ни е изгодна, особено, ако другите я притежават. Това ни плаши, защото всичко би било коренно различно. Страх ни е да ни виждат, страх ни е сами себе си да погледнем! “Every one rushes elsewhere and into the future, because no one wants to face one's own inner self.”, Michel de Montaigne. Ние сме проект за съществуване в бъдещето. После това бъдеще идва, но ние и там не сме! Сартър е казал, че съществуването предхожда същността. За него това е естественият ред на нещата. Трябва да разберем, че сме родени недефинирани и ще си останем нищо, докато не се самосътворим. Ницше казва, че ние, хората, трябва да загинем, да загубим това, което сме, за да дойде епохата на „свръх човека”...
На мен ми се струва, че от векове тенденцията е упорито да бягаме от същността с ...