WierdTheory (Александър Христов)
64 60
14 февр. 2006 г., 14:48

Откровение 

  Эссе
2323 0 10
1 мин за четене
    14 Февруари е...Денят на влюбените...Празникът на любовта...А пред лицето ми светят само черни букви...
    А как не искам цвета им да отговаря на мислите ми...Как искам да изтрия с гумичка този миг...Този и само него...Как искам да мога като Бог да излъчвам любов и да не можеш дори за миг да се усъмниш в чистотата на това, което се случва...
    14 Февруари е...А аз трябва като всяка година да проклинам този, който е решил, че именно АЗ ще бъда заблудения...Че именно АЗ ще бъда този, който търси любов...не...който търси Любов!...и това го прави просто един глупак...
    14 Февруари е, а аз, вместо да мисля за теб и да се усмихвам трябва да чупя празните шишета на мъката в олющената стена на реалността...
    14 Февруари е, а ти дори не пожела да се смилиш над мен и да признаеш какво според теб се случва, преди да оставиш отровно-зелените букви да светят пред мен - да ме сочат и да ми се присмиват...
    
    
   
    P.S. Кой си Ти?! И за кой се мислиш? Това, че имаш власт Ти дава правото да си играеш със мен, така ли?! Мислиш си, че ще ме прекършиш?! Мислиш си, че ще ме накараш да пълзя и да хлипам като малко дете, така ли?! ТАКА ЛИ Е?! Е, майната ти!!! На Теб и Твойте дяволски игрички! Защото аз съм се научил да се смея! Научил съм се да живея заради своите чувства и ВЪПРЕКИ тях...Ако искаш да ме убиеш прати случайна кола да ме блъсне, защото тази игричка с моите чувства просто ме уморява...

© Александър Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за пожеланието, въпреки че съм сигурен, че както аз - така и ти знаеш, че ако по някаква аномалия в природата два прилива последват един след друг, ще стане наводнение. Аз съм готов за отливите, защото знам, че без тях или няма да има приливи, или ще се наводня!
  • "Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечки на реалността започват да се разхождат по гърба му...Тръпката, която може да бъде изпитана в следствие на едно единствено нещо - материализирането на чувства в думи...Понякога и те не стигат...Понякога са предостатъчни..."
    Сигурно е глупаво да се цитирам, но мисля че този "пролог" на едно от стихотворенията ми ме обосновава достатъчно добре.
  • Благодаря, но мисля, че съм се научил как да се изправям. Ако не бях, сега нищо нямаше да е такова, каквото е. А това, ако не се повтарям, произведение е просто част от моите, ще цитирам кумеца, "частни откровения". Наистина "сдухващо" е, сякаш написано от слаб човек, или от човек в момент на слабост. Кое от двете е истината, мисля, че всеки решава за себе си.
    P.S. Колкото и странно да се стори на някои от посетителите на този сайт, с наклонност към критика и търсене на отрицателното, в момента съм много щастлив и пожелавам това на всички! Защото смятам, че всеки заслужава да е щастлив...
    " Защото аз съм се научил да се смея! Научил съм се да живея заради своите чувства и ВЪПРЕКИ тях "
    Интересно, някои очи са с избирателна пропускливост. Нищо, здрави да сме всички и щастливи!!!!
  • Нелепо е наистина да осъждам чувствата на други.За което се мразя.
    Прости ми Александър!Поплачи,всички го правим,след време сам ще се научиш как да се изправяш,но когато имаш нужда ,а нямаш сили не отблъсквай една приятелска ръка протегната да ти помогне!
  • От всички коментари които са писани за моите...произведения, има само един коментар, който е писан от човек, който ме познава. И мисля, че много ясно се вижда кой е този коментар и кой е този човек. Всеки има право на мнение и всеки може да пише в коментарите си каквото си иска (е, почти - все пак има и цензура(предполагам)). Не съм написал нито това, нито каквото и да било в този сайт, за да бъде "премервано" и оценявано. "Добави коментар" и "Оцени!" са опции на сайта. Всичко остананло е...плоско, ако думата не звучи грубо...
  • чудя се как да започна...сайта се казва откровения,нали,трябва ли да съдим чуждите откровения...?трябва ли да съдим избора на някой,който излива думите си,излива чувствата си,нелепо е!НЕлепо е да осъждаме едни чувства и една личност,която не познаваме!Не мисля,че е важно дали на нас ни харесва или не това,което е написано,на кой му дреме дали ни харесва?Важното е че е написано!Къде има злоба..казват сеистини,никой не обича да ги чува...всеки мисли и възприема през призмата на собствената си личност..!Не е тук мястото да даваме поуки или да даваме съвети за живота и т.н.Тук оставяме по нещо от себе си,което е истинско и не подлежи на нравоучения.
    Това,както и всички други произведения ми показаха ,че съществуват истински хора!Красиво,наистина..
  • Благодаря ви, че не сте лицемерни. Никой не е длъжен да ме разбира, даже може би наистина е грешка, че постнах това. Съжалявам ако ви е подразнило. Колкото до крайно директните коментари - живеем в свободна държава и всеки има право на мнение. Аз не мразя живота, нито отричам любовта, но знам, че всеки от нас има моменти на слабост в които се изразява по-...натуралистично. Явно малко от нас разбират това...
  • Абе силата е в теб, никой не ти е виновен!
    Бъди по-малко злобен ако искаш успехи.
    Ако вярваше в себе си, както се изказваш, точно такива глупости нямаше да пишеш!
  • 6 от мен , това ми харесва много!
  • вместо да мисля за теб и да се усмихвам трябва да чупя празните шишета на мъката в олющената стена на реалността...
    супер... обаче според мен човек е винаги отговорен за това което му се случва...макар и косвено... участието на съдбата е около 3-4%
    а Бог... това е тема която не искам да започвам, но едва ли точно Той
    урежда взаимоотношенията между хората...
    есето е много хубаво, просто имаме различия в разбиранията, които ме подразниха
Предложения
: ??:??