Един от най-ярките представители на българската литература е Алеко Константинов. Той е автор на пътеписа "До чикаго и назад". В творбата си Алеко представя впечатленията си от пътуването до Чикагското изложение.
  Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко очаква да види едни по-усмихнати и любезни хора, един по-тих и спокоен живот. Творецът има надеждата, че там ще открие "идеалът на земното щастие". Но греши! Нито едно от неговите очаквания не съвпада с реалната действителност. Алеко дори не предполага за забързания и натоварен начин на живот на американците. Той смята, че в голямата и известна страна хората живеят по-добре, но това са само заблуждения. Обезумелите американци са погълнати от мисълта да строят и да създават. Студенината им един към друг, жаждата за власт и пари го отвращават. Алеко Константинов е разочарован от действителността в Америка, защото в жаждата за пари и власт хората са изгубили способността си да се усмихват, да живеят, да общуват.
Той оприличава ледените им физионимии с бездушието на машини.
 " У-у! Студено!... Луднали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като, че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват."
Впечатленията на Алеко от крайбрежието на Ню Йорк напълно разрушават неговата представа за тамошния живот. Той не е очаквал да види това "бясно вавилонско движение". Накъдето и да погледне, творецът вижда все едно и също - фабрики, мостове, железници, пред които хората изглеждат като "микроскопични двуноги животни". Много силно впечатление му прави зданието Круп, построено само на няколко крачки от Колумбовия музей.
 " И наред с това светилище... е построено за срам и позор на човечеството и цивилизацията зданието на Крупа."
Още по-силно впечатление му правят душните комини, които убиват хората всеки ден, малко по малко. В пътеписа Алеко изразява любовта си към цялото човечество. Той е загрижен за здравето на "жадните янки".
 "Погледнеш на Ждерсей - там стотици фабрични комини стрелят към небето и разстилат димни пластове над целия град... и по дихателните органи на жадните янки".
Отивайки в Америка, Алеко очаква да открие само плюсове, а всъщност открива много минуси в Американската държава. В пътеписа "До Чикаго и назад" той изобличава и осмива корупцията и подкупничеството, жаждата за власт и пари, алчността, моралната низост и деморализацията в управлението на Америка. Майсторството на Алеко Константинов да рисува действителността такава каквато е ни помага да видим и осъзнаем всичко това, което хвърля сянка върху положителните страни на обществения живот в Америка. Творецът ни прави съпричастни с недъзите и пороците на американското общество, и още по-точно с възмущението му, отвращението от тази действителност. Алеко ни показва моралното опустошение на американската нация, лишена от всякакви човешки достойнства. Той просто не е могъл да не изобличи подобни хора.
  Новият свят учудва и смайва твореца, но това смайване не прераства във възхищение. Творецът изпитва разочарование в силата на човечността. За съжаление в днешния свят има много отрицателни черти, които ни огорчават.