Отново Ад-ът е разтворил врати! Отново изстрели, кръв и смлени мечти! Отново злото надига глава и в овча кожа се хили на света! "Не! Не е това, което виждате! Те ни провкираха! Не се прибраха кротко по къщите, за да си побием знамето в земята им!" А, светът не знае какво да каже. Нито, пък, как да го накаже. И, докато се чуди, докато се тюхка, едни хора умират. Други остават без дом. Жаля и войниците на агресора, и на нападнатите! Едните са изпратени. Тези, дето са ги пратили няма да загубят капка кръв! Своя, или на близките! Но, изпратените... Те нямат думата! Майките им, жените им, децата им ще се молят за живота им, ще треперят, но не могат да ги спрат. Нямат думата! Много от тях ще облекат черно. А, нападнатите? Те са принудени да бранят земята си! Да бранят домовете и семействата си! И те нямат думата! И за тях има подготвени жалейки! Децата! Някой мисли ли какво се случва с тях? Сред този ужас? А, злото се зъби в доволна усмивка! Вече е побеждавало! Защо не пак? Днес то се нарича ...