Сега стоя сама и плача...
Не плача от болката, която си ми нанесъл ти, а напротив - от радост. Радостта, която е подтиквана от биещото в мен сърце.
Толкова дълго чаках времето, в което ще бъдем пак заедно... Толкова много го желаех, че тези дни за мен бяха години на мъка, на отчаяние и дори смърт. Но сега плача от радост - радостта, че всичко между нас върви идеално, че успявам да ти дам цялата си любов, както и ти на мен. Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация