На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в краката ú, на земята. При положение, че кошчето беше на два метра. Но дори и да не е близо, има начини да изхвърли боклука си на предназначеното за това място. Не се сдържах и се обадих. Но отговорът беше потресаващ: „Нали има чистачка. Затова ú се плаща!” И това е позиция на майка с три деца. По-големите вече изразяват тази гледна точка. Всеки може да си направи сметка какво се получава, ако всички учат децата си по този начин и за тях това е правилната посока.
И ако това е един обикновен пример, действие, което за повечето хора дори ще остане незабелязано, то в публичното пространство се случват неща, които все повече ме обезверяват и заличават малките остатъци надежда. Последната „изцепка”: ...