И така започвам поредната си история... Както винаги, седейки и гледайки белия лист, не ми идва на ум откъде да започна, защото музиката, това всепоглъщащо понятие зарежда толкова емоционално, че в повечето случаи думите са излишни! И все пак нека опитам...

25 септември - един обикновен ден за много хора, но не и за мен и за тези, подарили сърцето си на IRON MAIDEN! В същия този ден на една сцена в столицата дойде легендарният вокал от ранната история на „Девиците” - Пол Диано! Един човек, създаващ малко противоречиви мнения - колкото обичан, толкова и мразен, но безспорно част от историята на NWOBHM!

Събудих се рано, знаех че днес е ДЕНЯТ! Но преди всичко трябваше да се поизпотя, чакаше ме училище! И така, след броене, чакане, изчисляване дойде 6 и половина и беше време да се отправям към залата за концерта! Тичайки, се добрах до там, където ме чакаха най-готините хора, с който можеш да споделиш един концерт! Времето мина неусетно в приказки, шеги, лафове, смях, и въздухът беше наситен с много, много любов и положително настроение, влязохме вътре, последваха подгряващите, но най-важното за мен беше, че се докопах точно най-отпред в центъра пред сцената! Усещането беше неописуемо... Гледах празното място пред себе си и си повтарях: ”Боже, след малко там ще е човек от лайфовете, този, който съм гледала само на картинки” По едно време ме питаха защо съм се сдухала, а аз отвърнах, че преди всеки концерт е така, коремът ми се свива, някаква странна тръпка минава по цялото ми тяло и не мога нито да говоря, нито да мисля....

И да, дойде МИГЪТ, който всички дошли очакваха с нетърпение! Групата излезе и засвири  The Ides of March и изведнъж  в светлината на прожекторите излезе ТОЙ - динозавърът Диано и изпя легендарната Wrathchild, която дори най-ревностните фенове не са мечтали да чуят на живо с оригиналния й глас! Последва Prowler, на която вече всички глави бяха започнали да се откачат от местата си!

И така неусетно, песен след песен, стъпка след стъпка, сълза след сълза, дойде един МИГ, за който дори не си бях мечтала! Бях прочела преден сетлист за концерта и там я имаше ПЕСЕНТА, но дори да бях я очаквала при първите й акорди, въобще не знаех къде съм, всичко останало в този момент, за мен просто изчезна, съществувахме само аз, Пол и акордите на REMEMBER TOMORROW!!! Щом се чуха й „Unchain the colors before my eyes, Yesterday's sorrows, tomorrow's white lies. Scan the horizon, the clouds take me higher, I shall return from out of the fire....” направо избухнах, сякаш гръмнах напълно, сърцето ми се отвори, обляно от нова свелина и затуптя като лудо, а очите ми се напълниха с поредните сълзи от радост, с поредната мисъл, че сънувам и не може да е истина! Една от най-любимите ми песни въобще - изпълнена с оригиналния й вокал на няколко метра от мен, седях и гледах като вцепенена, сякаш някой ми беше дал да подържа щастието в ръцете си... Той пееше, аз пеех с него, гледах го, виждах очите му и си спомнях за безбройните пъти, в които съм гледала клипчета и съм си казвала - ето ги звездите. А сега той беше там, на една ръка и просто изричаше думите на едно музикално творение от друг свят, една песен немислимо ВЕЛИКА, толкова искрена, чиста и красива, че никакви думи, слова и палитри не я описват, не и докато не я чуеш, не вникнеш в нея и не я почувстваш със сърцето си, не и преди ПОЛ ДИАНО да ти я изпее на няколко метра... Това усещане беше някак прекалено странно, толкова хубаво, че чак нереално, като в страната на чудесата, сякаш сърцето ми излезе от мен и бях свободна, можех да полетя и да изкрещя: ”Видях го, чух любимата си песен...” След този, меко казано, трогателен за мен момент, последваха още мега велики ранни класики на Мейдън, в лицето на Killers, Phantom of the opera и Running free! Мисълта, че чух Фантома и с Брус, и с Пол някак много ме топли, толкова се размазах, че направо днес нямам нито ребра, нито глас, нито нормално дишане, просто всички ме мачкаха, но така е – рисковете да си най-отпред, но пък никога няма да кажа, че съжалявам, беше един от най-хубавите моменти в целия ми живот! И неусетно концерта излетя, Пол се прибра и остана вярната, вечно скандираща българска публика, която размахваше ръце и се радваше на отминалия красив момент, тълпите се разотиваха, а аз не можех да се отлепя от сцената, гледах и си мислех, дали наистина съм там, но, уви, беше истина - за пореден път музиката доказа, че може всичко, включително да ми върне изгубеното, а именно усмивката и удовлетворението в сърцето, дълбоко в сърцето!!!

И така излязохме от клуба гледайки, чудейки се, радвайки се! Беше време да отидем в друг клуб за афтър-партито, на което Мистър Диано беше специален гост! Когато пристигнахме вече, беше фул от хора, зачакахме и по едно време по стълбите слезе ТОЙ! Чудех се как да реагирам, но просто извиках от кеф! И така започна голямото чакане! Човекът седна в едно отделение на клуба да разписва и да се снима с всички, разбира се, опашката беше километрична, чакахме около час и половина, през който зверски ме болеше глава, една се държах на краката си, беше ми лошо, но дори за миг не си помислих да се откажа, в главата ми беше само мисълта - на няколко крачки е той, ще го видиш, ще го пипнеш - и това ми даваше сили! И така вече беше наш ред да влезем, очаквах да се развълнувам много, все пак се познавам, но явно не много добре, защото въобще не очаквах, че чак толкова ще откача, цялата треперех, подадох му билета да го разпише, и той ме погледна и се усмихна и ми каза: ”Hallo, Sweety, come here” и посочи дивана до него и аз седнах, направо бях като гръмната, той ми говореше, аз не можех, нещо беше заседнало в гърлото ми и не знаех както да кажа! Той просто ме гушна и това беше една от най-хубавите прегръдки, а и моменти въобще в моя живот, та това е ЛЕГЕНДАТА - ПОЛ ДИАНО!!!! Накрая хвана ръката ми с двете си ръце и я целуна, погледна ме в очите и каза: ”Thank you” Така и не разбрах защо ми благодари, но определено този момент остана завинаги запечатан в съзнанието ми като един от най-красивите спомени в живота ми!!! И сега дори, ден по-късно, пак ми се плаче от радост, не мога да възприема, че това беше момчето от клиповете и, че тази вечер, споделена с най-правилните хора, се случи наистина!

Остава в заключение само да кажа REMEMBER YESTERDAY!!! Forever and ever! Една вечер, една легенда, един поглед, с най-красивите сини очи - не се забравят НИКОГА! И както се пее отново в моята песен: „Сълзи за спомени, сълзи от радост, сълзи за някой...” – може би това най-точно описва тази среща, моята среща с ПОЛ ДААНО! И сега аз казвам: ”Благодаря ти, Пол, и дано да се видим отново!”