Пазарите предлагат подир хукване и провиране сред градски автобуси, влакове и

 коли на любопитната тълпа измамни зрелища от магове, лакомства, дошли през планината и рибешки глави, увити във вчерашен вестник. Неоплоденият хайвер от тях разнася навред зловонен мирис   на неизмити нозе. Лъжеориенталски птици от книга, пластмаса и станиол пляскат отегчено с криле, пренебрегнали гравитацията, и

 бдят за хорското блаженство. Безмълвно, бързо се вмъкваме между напрегнатите

 редове, тъй както бръмбарът под тухлата, оставена безцелно на близкия строеж, ще пролази през деня... 

 Човекът, успокоен от уличния блясък, стоплен от околните, като пред огледало се

 изправя срещу търговците на кожа, месо и екзотични подправки, измервайки себе си

 чрез чужд живот, тялото му се разтапя от нега, обсадено като замък чрез отрицание.

 Стреми се към някакво съвършенство - зелено и гаснещо хиляда дни и още хиляда

 дни... Когато след това на празната  улица излиза пак, няма да вдигне глава, докато

 петлите не издълбаят златни рани на утрото и не донесат спасителното слънце в

 дома му.