Перфектният мениджър
Някои ми бе казал, че колкото хора има на земята толкова представи и идеали има за света и човека. И може би поради тази причина не би могла да съществува перфектна личност. Затова аз просто ще опиша идеалният мениджър за мен, независимо колко несъвършен ще е той в очите на другите.
Рано сутрин, там сред забързаната тълпа, когато ръми и дори времето е намусено, и минувачите - с все още сънени лица - крачат инертно по улицата, един човек грее като слънце в мрачен ден с усмивката си. Перфектния мениджър. Готов да стопи и най-твърдият лед с чара си, нестихващата вяра и неизчерпаемия оптимизъм. Сега той отиваше на работа и всичко в него се усмихваше: устните, очите, цялото му лице и цялото му сърце. Ах, тази усмивка... тя вдъхваше надежда и доверие в бизнес партньорите и висшестоящите му ... тя беше закрила и разбиране за подчинените му... тя, съчетана с неоспоримия му нюх, находчивост и способност да извлече всички плюсове от дадена ситуация предвещаваше успешния край на всички преговори... тя беше идеалното допълнение към лъснатите обувки, марковият костюм, коженото куфарче и въобще към изпипания до най-малката подробност външен вид.
Усмихваше се и беше истински щастлив, защото беше отдал себе си и живота си на своята фирма. Вярваше, разчиташе и се уповаваше на нея, както и тя на него. Беше готов на всичко за всяка поставена задача, всеки нов проект, винаги влизаше в положението на отсрещния човек и правеше така, че всички да са 100% доволни от работата му .
Идеалният мениджър съчетаваше в себе си улегналия разум и динамичния магнетизъм. Владеещ тънкостите на комуникациите, той се харесваше на всички дори и на конкурентите си. Беше истинско удоволствие да го гледаш как работи със замах, пълен с огън и живец, горящ от идеи и напълно обсебен от стремежа да даде най-доброто от себе си. Интуицията му никога не го подвеждаше и неговата страна в бизнес срещите беше винаги печеливша. Възлагаха му най-тежките и трудни задачи, а той с лекота се справяше с тях. Защото за идеалния мениджър това беше идеалната работа. Работа, която той боготвореше и обожаваше.
Бих могла да продължа с описанието на перфектния мениджър, но смятам да завърша с един последен поглед...
Той прекрачи прага и усети как сърцето му за миг спря от щастие. Предстоеше му още един работен ден.
© Антония Русанова Все права защищены