Беше тъмно... за миг бях сама. Огледах се и не видях никой. Изправих се и тръгнах. По пътя срещах само сенки... те се лутаха безмълвно.
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима не знаеш? Вече си в отвъдното.
И продължи, забърза стъпка и изчезна в мрака.
Седнах и изведнъж в съзнанието ми изплуваха спомени. Бяха далечни...
Чу се остър звук от клаксон, скърцане на внезапно спиращи гуми и остър сблъсък с дърво. После се озовах тук...
Осъзнах, че и аз съм една от многобройните лутащи се сенки.
В колата аз не бях сама, но къде ли беше Георги?
Изправих се и аз като силуета, който бях срещнала преди малко и се затичах. Не знаех къде отивам, но трябваше да намеря Георги.
Малко по-късно разбрах, че се намирам в петия кръг на Ада, а там място имаха само хората, които са наказани да търсят своите половинки, които явно никога няма да намерят.