Плажът
10.05.2005г.
Плажът бе такъв, какъвто го оставихме миналата година. По високите тополи имаше откършени стари клони и нови със светло сини листенца, които блестяха трептейки на слънцето и морския бриз. Там където миналата година имаше каравани и палатки, тенти и огнища, бе поникнала свежа трева. Из зад дюните се чуваше приглушени шум на морето, а бариерата на къмпинга стърчеше гостоприемно. Все още не бе започнал сезона. Кръчмата изглеждаше занемарена и сякаш никого нямаше да проработи повече.
Сред дюните цъфтяха волно пясъчни лилии и ухаеха на любов. Очакваха да бъдат откъснати. Морето си бе същото. Методично и с ритъма на вечността се опитваше да надделее над сушата. Зимата бе филтрирала живота в него и сега господстваха неговите постоянни обитатели. Мърсотията бе надиплена по брега на черни ивици от човешки боклуци и мъртва морска плът. Хората изпълнени от добри намерения, винаги оставяха след себе си тези черни килими и подчертаваха своята тленност, а вечното море ги изхвърля ...