Чакаме. Чакаме нещо да се случи. Чакаме някой да дойде и да ни оправи проблемите. Чакаме съдбата да реши. Чакаме животът ни да започне. Чакаме любовта. Чакаме възможността. Чакаме точния момент. Вечно чакаме и какво получаваме?
А всъщност трябва ли да чакаме някой да живее вместо нас? Трябва ли да очакваме другите да направят първата крачка? Трябва ли да вярваме, че съдбата ни е предопределена и нищо не можем да направим?
Съдба? Каква изтъркана дума! Звучи излезнала от някой романтичен филм. Или от древногръцката митoлогия, където елините са смятали, че всичко в живота им зависи от боговете и колкото и да бягат от "съдбата" си, няма как да я променят. Смешно е, когато хората от 21 век казваме "Това е знак", "Така е било писано", "Ако не стане, значи не е трябвало да стане". Сякаш така успокояваме съвестта си и живеем в мир със себе си.
Проблемът е, че няма никаква съдба, която определя дали нещо ще ти се случи или ще си с някого, всичко е поредица от събития и всяко едно води до другот ...