vitality2 (Мария)
239 526
29 янв. 2021 г., 11:35

Поезия от стъкло 

  Эссе » Другие
734 3 8
1 мин за четене

Поезията е като стъклени мечки, които се оглеждат в своя автор и своите читатели.

Поетичният изказ търси свои форми и методи за отговаряне на въпросите, които изкуството като цяло си задава и отговаря според индивидуалния уклон на твореца. Поезията пази своите тайни и вечните въпроси понякога остават неразгадани, но това е част от нейния финес. Защото понякога смисълът е в тихия римуван смисъл, а понякога читателят достъпва в смисъла чрез ключа, който е оставен от автора, или чрез дописване на авторовото послание.

Хубаво е, че стиховете са съградени по такава логика, че ако се подложат на критика не се разпадат от само себе си, а остава същината им, истината им, което е и идеята на създадането им.

Всеки от нас има запас от духовни емоции, памети, смисли, поетични мисли, лични духовни пориви, обещания, мечти, които при определени ситуации в комуникирането си може да използва, за да обясни по най-достоверен начин своята гледна точка. Не само това, този запас е самото прибягване до знанието за нещата, и във философски смисъл.

Човек винаги прибягва до своето разбиране, което е и част от общуването му, но и част от начина за обогатяване на собствената му природа. Когато се сблъска с непознатото, или с това, което не притежава, поезията е начин да навакса, за да бъдат и непостижимото, и вечната тайна по-достижими.

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите, г-н Станев и Галина. Художественият текст държи на своята свобода и невместване в обикновените обороти на ежедневието.
  • Много вярно! Чудесно казано! 😊
  • Все си мисля, че за поезията е трудно да намериш определени етикети...
    За мен е важно да ми допада този емоционален заряд на прочит;и тиха радост на сътворението й.
  • Благодаря, Миг. Намирай росни пръски! Бъди утро!
  • Римите са на мисълта красотата,
    поникват и раснат на орана земя,
    цъфтят и връзват, когато душата
    поливана е с изворна, жива вода.
  • Благодаря за коментарите. Че се спряхте при мен, Спиро, Ивайло.
  • Поезията си е поезия! Тя е такава, каквато е... Тя се ражда в сърцето или в ума...
    Майната ѝ на критиката, защото явно нея я е хванала "критиката"!
    Ха-ха-ха...
  • благодаря за коментара, Ивайло. Особено ми харесва мисълта ти за терапевтичния ефект. "Временно" е. Прочетох го в стих. Нали всички се борим за глътката въздух. Мисля, че има много начини да намерим пролука, през която да дишаме.
Предложения
: ??:??