Животът и смъртта, това са двете вечни и мистични теми, вълнували умовете на човечеството в неговата хилядолетна история. Животът и смъртта лежат в основата на всички религиозни и философски учения още в зората на човешката цивилизация. Но въпреки това, малцина са осъзнали дълбоката и проникновена мъдрост, че все пак човекът е смъртен. Много личности в световната летопис потвърждават достоверността на тази печална истина, издигайки се до върховете на славата. Затваряйки се в пищните и луксозни свои дворци и резиденции, те си мислят, че са изолирани от всичко във външния враждебен свят. Включително и от смъртта. Други, забързани в луксозни лимузини, забравят въобще за нейното съществуване. И точно в този миг тя ги спохожда. Очевидно, като някакво възмездие за проявеното към нея пренебрежение. Но човекът отново не се отчайва, а смело продължава да се бори и да отстоява правото си на безсмъртие. Безсмъртие, с което го е надарил Самият Бог. Безсмъртие, което бедното човешко същество е превърнало в своя вечна лелеяна мечта. Като протест срещу безмилостните и неумолими закони на смъртта. Съзерцанието на древните богато изографисани тракийски гробници и величествените египетски пирамиди потвърждава това. Дали пък този протест не е естествена последица от задълбочения конфликт между ясното и зряло осъзнаване на реалностите на смъртта от една страна и същевременно копнежът по увековечаване на човешкия живот от друга? Древният римски философ и оратор Цицерон някога бе възкликнал: "Никой не може да ми отнеме надеждата в безсмъртието. Дори да се заблуждавам, аз желая да остана със заблудата си. Това ми се харесва дотолкова, че догдето съм жив, няма да търпя някой да ми го отнеме!.". Не се ли е превърнала тази надежда в мощен двигател, подтикнал различни видни личности към велики дела в името на всеобщото благо? Суета на суетите, би отговорил някой с думите на премъдрия Еклесиаст. Защото смъртта е даденост. Както и животът. "Помни смъртта и не ще съгрешиш навеки!" гласи древната библейска мъдрост. Помни смъртта и ще бъдеш безсмъртен, смирено бихме добавили ние.