nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
29 окт. 2017 г., 00:37

Понякога силата свършва 

  Эссе » Другие
1588 3 3

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората? 
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование. 
Умора. 
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш глухотата на самотата пред някоя прегръдка?
Колко трябва да си ти отказали, за да се откажеш от себе си?
Понякога силата свършва. 
И трябва да оставиш старите, и да си намериш нови вятърни мелници, срещу които да се изправиш. Които да оправдаят надеждата ти.
Защото тя не свършва.

 

© Надежда Тошкова Все права защищены

някакви мисли по никое време

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??