18 июл. 2009 г., 21:01

Пореден провал... 

  Эссе » Личные
5.0 / 6
3113 0 8
1 мин за четене
Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да продължа, се съмнявам в успеха си. Питам се дали е, защото нямам късмет?
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”. Ами това, което ни убива? Можем ли да го спрем или да го пренебрегнем?
Аз съм максималистка. Провалът дълго ме преследва след като се е появил. Знам, че няма идеални, но не мога да не искам да бъда такава. Това е неподстижима цел, която ме кара да дерзая все повече. Да виждам къде съм и докъде мога да стигна.
Наскоро преживях поредния си провал. Въпреки, че бях убедена, че ще се справя, не успях. Уж се пречупи нещо в мен (не беше като преди). Усетих болка, но вече не я помня. Вярата ми помогна да се усмихна.
Поредният провал. Нещо толкова жестоко, каращо ме да се замисля въ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Кирилова Все права защищены

Предложения