Последното, което ще напиша
Разголен от отливи, събличам си спомените!
Залези, игриво пързалящи се по изживени зеници.
Разумът, баздаждно превързан в окъсани бинтове – търси...
Като бясно куче, притиснато в ъгъла чакам спасение!
И дано куршумът лети бавно, полека.
Сърцето адреналинно, препуска в агония – без да боли...
Последно, дали ще напиша молба или клетва?
Не зная, а и няма значение...
Писта без маркер.
Обречено летене.
Суграшица, тръпка и мускулен колапс. ...