„Дай ми, дай ми, моля ти се, Боже, дай ми, дай ми, мъж, но да го може. Моля се, ако не може, той пари да има, Боже…” Този величествен текст се съдържа в една голяма песен на наша фолк дива, която публикувах наскоро във фейсбук. Не само че парчето не получи заслужените лайкове, а и после един приятел ме укори, че съм избрала такъв музикален материал за стената си. „Надявам се, че не го мислиш и ти. Такива песни смазват самочувствието на един мъж. Вие, жените, в днешно време сте толкова меркантилни!”
Естествено че не бях чувала подобен укор само от този приятел. Хиляди мъже се оплакват в днешно време, че горките, не биват оценявани по тяхната вътрешна красота, а жените търсели само кеша. Жените са лоши, подли, отвратителни същества, които са загубили всякакво естестическо чувство и усет за доброто, а търсят само колите, парите и спа процедурите през почивните дни. Готови сме да продадем душата си и чувствата си, само и само да плачем в лимузина, а не в трамвай. Затова мъжете без пари или прилагат най-невероятните Шекспирови тактики, за да спечелят момиче, или не смеят дори да ни заговорят, само защото си мислят, че са недостойни за обич, ако нямат дебело портмоне. Богатите мъже пък се пробват да видят колко най-много жени могат да им увиснат на врата и после оправдават постъпките си с това, че никоя не ги обича заради това, което е.
Не бих искала да кажа, че мъжете не са прави да ни критикуват. Прави са, и още как. В днешно време единствените жени, които не са меркантилни, са тези, които просто добре го прикриват. Това, което обаче бих искала да кажа, е, че мъжете съвсем не са ангелите, за които се представят. Те, пък, от своя страна, търсят вечно секспапилната Амазонка с дълги бляскави коси и сочни, закръглени гърди. Може и да си имат мила и добра приятелка, която да ги обича безрезервно, но са способни да тръгнат след всяка засукана мацка, която ще ги позиционира като уникалните свалячи в очите на приятелите си. После ние или ставаме анорексички, или палим свещ в църквата с молитвата, че следващият мъж до нас ще ни обича заради нашата вътрешна красота. Струва ми се, че несправедливостите са и за двете страни, но защо ние не тръбим така гласно за вредите, нанесени ни от мъжете, които винаги милеят за някоя Мегън Фокс в леглото си?
Аз лично не виждам нищо нелогично в тези предпочитания. Приличаме на животните в това отношение. Жените искат финансова сигурност, за да са спокойни за потомството си, а мъжете желаят да посеят семето си в максимално добра почва, за да се наслаждават на най-успешния продукт, способни да произведат. И при по-примитивните същества женската се увлича от водача в групата, от силния и властен екземпляр. Той пък може да си избера най-хубавата представителка на глутницата. Само че в животинското битие едва ли някое животно трябва да се оправдава за предпочитанията си, така, както ние го правим постоянно. Изборът на партньор е толкова естествен, колкото е естествено, че има Луна и звезди. C’est la vie.
Мислейки в тази насока, стигам до извода, че наистина за всеки влак си има пътници, така че да не се отчайваме. Богатите и красивите имат щастието да избират, а останалите да се разпределят. И все пак, сравнявайки хората с животните, винаги ми се приисква да вярвам, че нашият живот е по-различен от техния. По-малко логичен и повече магичен. Днес, за щастие, получих малко доказателство в тази насока. По улицата се разминах с една двойка, която се състоеше от красив и скъпо облечен мъж и малка невзрачна жена, която вървеше редом до него с тромава и несигурна походка. Като на забавен каданс той се наведе, целуна я и ù прошепна нещо в ухото, след което и двамата избухнаха в смях. На свой ред се усмихнах и аз. Понякога можем да получим много повече от това, което някога сме си мислели, че заслужаваме. Животът не винаги е толкова логичен. Слава богу, за сметка на това е много повече магичен.