Преди няколко дена реших да си направя експеримент. Разхождах се по центъра. Денят беше хубав и много хора също бяха решили да се разтъпчат. Всъщност експериментът ми започна случайно. Направи ми впечатление едно момиче - хубаво, добре облечено, с прическа и т.н. Но... погледът, погледът беше празен. Нямаше нищо. Нямаше блясък. Нямаше живот. Тя гледаше, но не виждаше. Дали е била замислена - не зная! За какво ли може да мислиш и да излъчваш ... нищо!
След това видях други хора. Толкова празни погледи! Сякаш всички бяха зомбирани. И просто се движеха, но не можех да видя същността, съдържанието. Разбира се имаше и хора, около които се усещаше живот. Първо това беше една майка хванала детенцето за ръчичка. Реших, че очите на всички майки трябва да излъчват щастие и любов. Но се оказа, че не така. Да - опитах се да „квалифицирам" празните погледи, но не се получи. Нямаше значение дали това бяха майки с деца, млади добре изглеждащи и облечени момичета или момчета; дали се движеха по сами и ...