белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от кибритени клечки и после всичко да взривя... да помириша барута, а ти все още да си отсреща... да събираме сажди в шепи... да ме научиш да хващам вятъра, да дишам с пълни дробове, да крещя силно, да очаквам бавно, да затварям разпилени гълъби в кутии с бели панделки и да шепна недомислени стихове...